Село Малко градище е разположено в подножието на Източните Родопи. Историята на селото е богата и многовековна. Най-старите културно - исторически следи в землището на селото датират от времето на траките. Доказателство за това е намиращият се на 6-7 км югозападно от с. Малко градище култов тракийски комплекс "Глухите камъни" от XI-X в. пр. н.е. Това тракийско светилище е едно от най-големите и най-внушителните, както в България, така и на Балканския полуостров. Затова и неслучайно интересът на учени и специалисти рязко нарастна през последните години. Друго доказателство за богатото му историческо минало е и това, че на 2-3 км северно от селото е минавал римски път - наричан "Друма", който стига до Одрин и Цариград. 
  През Средновековието и в периода на Османското владичество, селото носи името Алвандере, което в превод означава "благоуханно дере". Писмени сведения за него има в турските регистри от 1582 - 1628 г. Настоящото име - Малко градище, селото получава през 1906 г.
  В епохата на Възраждането, в първата половина на XIX в., в с. Малко градище е изграден един от първите православни храмове в района - църквата "Св. Атанасий". Освещаването на храма става на 27.07.1844 г. от гръцки митрополит. В тази църква е открито през 1862 г. първото килийно училище, с което се поставя началото на една богата просветна дейност в селото. Църквата е обявена за паметник на културата с Протокол на Националния институт за паметници и култура от 25.01.1977 г. В момента този културен паметник е действащ православен храм.
  В Малко градище има основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", което е обявено за средищно и защитено и в него се обучават 57 деца. За най-малките жители на селото функционира и Целодневна детска градина. В читалище "Св. Св. Кирил и Методий" се съхранява и развива богата културната дейност и се полагат усилия за запазване и разнообразяване на библиотечния фонд. 

   По проект "Гласът на скалата" на Община Любимец е извършен цялостен ремонт на старото училището, което е превърнато в "Туристически информационен център и археологическа база".  

   Към м. юли 2015 г. в селото живеят 503 жители, които се занимават предимно със земеделие.