Българската история, богата и многовековна, е оставила своя отпечатък и върху село Лозен. Първите обитатели, които са населявали тези земи и за които говорят първите писмени източници, са от тракийското племе одриси. Те са почитали бистрите извори, лековитите води, недостъпните причудливи канари, тайнствените пещери и точно това ги е заселило по тези земи - земите на село Диниклий. Това име то носи от турската дума "динек", което в превод означава "сопа", защото жителите на селото са я използвали като средство за отбрана. Именно тук, преди повече от един век, в развалините на една сграда е открито и запазено голямо тракийско светилище. Намерени са "оброчни плочки" на тракийското божество, известно като "Тракийски конник", както и други творения на тракийското изкуство, които имат световна известност. В християнската религия името на божеството е известно като Св. Георги.
    Село Диниклий се основава през периода 1730-1750 г. от овчари. Поради благоприятните условия за живот към 1878 г. в селото има около 70 домакинства. От основаването на селото поминъкът е сктовъдство и въглищарство, а по-късно се развило и земеделието (памук, сусам, житни култури), бубарство, тютюнопроизводство. Лозарството е било много добре развито, а вината били с много добро качество. В следствие на това през 1906г. селото е преименувано на Лозен. През 1893-1894 година в селото е построена църквата "Св. Димитър".
    По време на Балканската война 1913г. селото е изцяло опожарено от турските войски и населението му е било принудено да търси убежище в по-големите градове като Пловдив и Стара Загора. Местните лозови насаждения също са били унищожени, а след прекратяване на войната са заменени с американски и унгарски сортове.
    През 1880г. се открива първото училище в селото, но то също било опожарено и през 1925г. е построено ново, което носи името "Св. Св. Кирил и Методий". Преди години тук са учили около 100 деца, но в момента то не функционира. В селото има детска градина, която е филиал към ЦДГ "Рай" гр.Любимец.
    Заедно с образованието започва да се развива и духовна дейност. С новото училище се основава и читалище "Просвета". През годините, читалището играе важна роля в обществения живот на с. Лозен. За младите читалищни радетели, опазването на нематериалното културно наследство е не само грижа, а и убеждение, породено от истинска любов към народното творчество. 

    Всяка година около Димитровден /първата събота и неделя след датата на празника - 26 октомври/ се организира събор на селото. Ежегодно, през последната събота и неделя на месец май се провежда Национален фестивал за автентичен фолклор "Кехлибарен грозд", който е част от Националния културен календар на Р. България и е едно от най-значимите културни събития в региона.
    Населението на с. Лозен към м. юли 2015 г. е 370 човека.