Село Белица е едно от основните селища на територията на община Любимец. За неговото минало, бит, поминък и история има написани две книги: на Васил Митев - "История на с. Белица" от 1933г. и "Спомени от с. Белица" на Златан Петров от 1999г.
   Исторически сведения за селото датират от най-древни времена. В месността "Църните ниви" са открити следи от живота на траките. Първоначално селището се намирало в месността "Вараде", а впоследствие беличани се заселват в месността "Юртищата".
   В турски документ от 1592г. се съобщава, че в пределите на Чермен влиза и с. Белица. В края на XVIII в. селото е опожарено и разрушено и за това оцелелите жители се заселили на ново място, на което и днес е разположено селото. През 1857г. е построена църквата в Белица с активната помощ на Драгия Митев - виден общественик на селото.
   Първият български учител идва в с. Белица от гр. Пещера през 1857г. След освобождението, в VIII-то Народно събрание е избран беличанецът Филип Ангелов.
   Към м. юли 2015 г. населението на с. Белица е 251 души.