Село Оряхово е разположено в югозападните склонове на Сакар планина. Дълговековна и богата е историята на това китно село. По неофициални данни, селото възниква през 1820 г. под името Саранли, а през 1906 г. е преименувано на Оряхово. 

   Най-старите културни и исторически следи в землището на с. Оряхово датират от епохата, когато траките са основно население в земите на днешна България. Следи от древния бит и култура на траките има запазени и до днес. В миналото този район е бил обект на проучване и разкопки от видни археолози, етнографи и историци. Съобщават се за 80 броя запазени тракийски могили, некрополи - долмени в покрайнините на селото. В местностите Керез дере и Ешмеджика се съобщава за 40 долмени. Забележителен по своите размери е и долмена в местността Канаклийката. 

   По време на Римското владичество в този район е кипял оживен търговски, стопански и административен живот. В редица исторически справки се пише, че големият Римски път е минавал югозападно от Саранли, чиито величави останки се забелязват в местността "Дюсъ тарла". На 400 м южно от пътя и на 2 км от Саранли, в местността Сара-хан се виждат развалините на древна постройка - правоъгълник с преддверие към изток. Тук е имало построена римска станция. 
  В селището над Саранли се търсят останките от стария средновековен град Агатоника - едно от десетте епископства, подчинени на Митрополията във Филипополис. Сведения за този  град се срещат в един надпис на император Гордиан от ІІІ в., който сочи, че Агатоника се намира на 34 мили от Адрианопол. Освен това, писмени данни за съществуването на града намираме в Сюлейманкьойския надпис на Омуртаг, в хрониките на византийската историчка Анна Коннина, която споменава Агатоника във връзка с войните на Алексей Комнин с куманите.
На 2 км северно от Оряхово, в местността Джевезлика са намират следи от византийско селище. Тук в местността "Клисе - бунар" са изровени основите на еднокорабна църква. 
   На север от селището, на хребета на местността "Мандрата" и "Куше-кайлар", в началото на века е имало  останки от средновековна кръгла кула. 
  През Възраждането се чувства остра нужда от съществуването на училище. Първото училище в селото е открито веднага след Освобождението, а първият учител е Тодор Данков от гр. Чирпан. В училищната сграда се открива вечерно и неделно училище.
   През времето на Балканската война селото е изгорено и след това бързо възстановено. 
   Към м. юли 2015 г. в селото живеят 235 жители. Обновеният църковен храм "Св. Петка" е осветен на 27.10.2001 г. 
  През последните няколко години в читалище "Просвета" бе изградена богата етнографска изложба. Читалището е ремонтирано по проект и развива активна културна дейност. Самодейната певческа група печели награди в страната и чужбина.