Село Васково е най-отдалеченото село в източна посока от общинския център. Първите исторически данни за селото сочат, че той е възникнало през периода 1923 - 1925 г., когато родените в Беломорска Тракия българи напускат родните си места и се заселват на гола поляна. Тогава селището се е наричало Ишебигли, а малко по - късно е преименувано и до 1935 г. носи името Зафирово - на местността "Зафирова могила".
  Днешното си име Васково е получило в памет на тракийския войвода Петър Васков, който дълги години се е борил за национално обединение на българските земи. След преустановяване на революционна си дейност, той се е установил да живее в този край и е работил като учител в Свиленград.
  Въпреки че селото е сравнително младо, землището му крие богати исторически следи от миналото. Архиелогически и исторически данни сочат, че тук са открити следи от времето на траките. В Древността, в съседство със селото, се е намирал византийския град Агатоники. В района на землището историците доказват, че е минавала границата на държавата на хан Крум (Сюлейманкьойски надпис на хан Омуртаг).
  След създаването на селото то бързо се разраства, за да достигне над 500 жители в средата на ХХ в. Към м. юли 2015 г. в селото живеят 92 души.