След едномесечна работа в култовия комплекс „Глухите камъни“ екип от археолози, водени от доц. д-р Георги Нехризов, откри неопровержими доказателства, че комплексът е уникален и не е прекъсвал функциите си от праисторията до средновековието. „До момента ни липсваше само античността. В сектор „Южна тераса“ открихме оброчна плочка, която е от римската епоха. Това е доказателство, че през римската епоха на Глухите камъни е функционирало светилище! В това няма никакво съмнение и тази плочка го доказва!“ – сподели доц. Нехризов, след като приключи археологическата експедиция. Освен това той е категоричен, че на Глухите камъни е имало култов комплекс, обслужвал населението на ареала и на крепостта, която се намира в близост до с. Ефрем. Или комплексът Глухите камъни на „Св. Марина“ и крепостта в Ефрем или Еф Рим, са неразривно свързани по между си. „Ако се проследи подробното описание на Жофроа дьо Вилардуен, който е един от водачите на Четвъртия Кръстоносен поход, той много добре описва пътя. Тръгва от Дидимотихон, спира на крепостта Балък дере и от там до тук вървят три дни. Като много подробно описва как преминават р. Арда от единия на другия бряг, през какви местности се движат. Когато това се изчисли и техния път се възстанови, се вижда точно, че за три дни се стига до тук. Освен това в района няма друга средновековна крепост, освен тази. Обходили сме 40 кв. км. това е най-голямата и най-добре съхранената.“ - аргументира се научния ръководител.
Други интересни и оригинални находки, открити по време на тазгодишните разкопки са: каничка, с усукана дръжка и с четири отвора, разположени на четирите срещуположни части на тялото, чиято датировка е от периода 8-6 в.пр.хр.; 7 антропоморфни човешки фигурки- идоли; печат за нанасяне на украса –много рядка находка; кремъчно оръдие – най-вероятно сърп; различни видове средновековни стрели; игла; копие на брадва – най-вероятно амулет, тъй като е с миниатюрни размери; накит, който представлява стилизирана глава на грифон и долна част от керамична лампичка. Има открити и над 20 различни монети, като най-ранните са от 4 в. пр.хр. Намерени са римски монети, над 15-16 късноантични монети, в периода 5-6 в. и 2-3 средновековни. Средновековните са византийски монети от периода 11-12 в. – периода на династията на Комнините.
При разкопките са открити останки от християнска църква, която представлява част от византийски манастир. Според работещите на обекта той престава да съществува след преминаването рицари от Четвърти кръстоносен поход.
Дойчин Грозданов, специалист средновековна история споделя, че това е много добре запазена средновековната трикорабна базилика, която е втората църква в комплекса „Глухите камъни“. През тази година работният екип откри частично целия притворен скип на църквата, северният и южният кораб, както и наосите. Специалистът е категоричен, че църквата е изградена на място, където е съществувала ранно византийска такава – в периода 5-6 в. Откритите находки са от средновековния период и са с графитокерамика – византийски импорти. Намереният капител вътре в помещението е от първата църква. Тази територия през цялото Средновековие е била в рамките на византийската империя. В североизточния ъгъл на църквата има основи на камбанария със стълбище към нея, което е много добре запазено. Там са най-силните следи от опожаряване на църквата – зидовете са опушени. Това е от дървените конструкции - парапети, които са водили към камбанарията. Като цяло, намирането на този храм на южната тераса потвърждава направената хипотеза, че се касае за византийски манастир. Намерено е много фино грънчарско колело, с изключително добра изработка и много византийски монети.
Според материала, който имат специалистите от помещенията и подовите нива, е видно, че тя е съществувала до началото на 13 в. След Четвъртия кръстоносен поход, на това място се разиграват събития, които са довели до края на съществуването на комплекса.
Намереният капител е от типа на пристенните капители и е присъствал във всяка ранно византийската църква в Гърция и Мала Азия. Като паралел Дойчин Грозданов посочи църквата „Св. Димитър“ в Солун. Това потвърждава тезата, че най-вероятно църквата е изградена в края на 5 и 6 в., когато тези капители навлизат масово в употреба. Интересното е, че в България няма много такива капители, но до момента този е първият в района.
За сега е разкрита 1/3 от църквата, но археолозите са категорични, че „Глухите камъни“ представляват култов комплекс, функционирал от края на бронзовата епоха до зрялото Средновековие без прекъсване и имат неопровержими доказателства за това. Всичко намерено до момента дава основание да се смята, че светилището е съществувало от 12 в.пр. хр. до 13 в. сл. хр. Не случайно в християнския период тук са изградени две църкви, които през годините на проучване могат да се окажат и повече.
Специалистите предполагат, че краят на съществуването на комплекса може да е пожар, но това не означава 100% военни действия. Откритите стрели предполагат, че имало е някаква битка, но археолозите не разполагат с писмени данни. Най-важната информация за тях са монетите. Последната монета е в края на 12 в. от последния император на Комнините и от тогава не е открита нито една монета.
В края на археологическия сезон за 2013 г. доц. Георги Нехризов с неподправена радост сподели, че това е един от най-успешните до момента. Той е обнадежден, че близките години Глухите камъни ще се превърнат в една от най-оживените и предпочитана за посещение историческа забележителност в Южна България.