“Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела.” е казал Аристотел, но десетина приятелки от Любимец доказаха, че приятелство може да съществува между много повече от две тела. През есента на 1983 г. няколко жени правят първото си официално събиране. Малко по-късно дават име на формацията, която се нарича “Есперанса” - надежда. Вече 30 години дамите са заедно, радват се на своята компания, веселят, споделят своите радости и си помагат в трудни моменти. Взаимно се разбират, дори само с поглед и с нетърпение очакват всяка своя среща.
За приятелството, за надеждата, честността и взаимното разбирателство са следващите редове, които ясно описват какви са те.
“Бяхме хубави и млади, с мечти летяхме, радост и болки заедно деляхме. Година след година и станаха 30 години…
Нашето приятелство градихме и такива като нас почти не открихме.
Приятелки добри, искам него – ПРИЯТЕЛСТВОТО с главни букви да напиша, че с ПРИЯТЕЛСТВОТО човек е горд и спокойно диша, че то е балсам за душата на човека, прави в труден час и болката по-лека.
Изживяхме мигове незабравими и неповторими
И нашите сбирки превръщахме в смях игри и песни.
Балове, сватби, кръщенета, внучета, годишнини, поводи от хубави по-хубави – това и след сто години не подлежи на забрава.
Изживяхме и 2013 година.
Сега сме вече побелели, наедрели, малко погрознели и видимо остарели,
но връщайки се в годините назад, човек се чувства за миг по-млад…
Нека бъдем живи здрави и спокойни, с бодър дух и добро настроение, за да се събираме още дълги години
Нека Господ бди над нас!!!”