Преди 16 години, на 1 ноември 2006 година, Любимец загуби свиден свой съгражданин - Стойчо Тодоров Мазгалов. Напусна ни един голям талант, с изключителен характер, известен български актьор и първият Почетен гражданин на Любимец. Това си признание той получава на 30.06.1980 година, на тържествено заседание на Общински съвет, по повод 50-годишният си юбилей.

   „Любимец за мен е не само място, където съм се родил и израснал, където съм изживял първите си младежки години, но и първоизточник на всичко, което съм постигнал досега в живота. Тук започна оформянето ми като личност и актьор. Обичам Любимец такъв, какъвто беше някога и какъвто е сега и искрено се радвам на растежа му. Той е бил и остава в мен през целия живот” – споделя с трепет в гласа Стойчо Мазгалов, по време на връчване на почетния знак.

Със своя артистичен талант, Стойчо Мазгалов успява да превземе върховете на българския театър, но той никога не забравя своите корени. Безрезервната любов, която изпитва към родния град, нестихващото желание да бъде винаги в помощ на местното читалище, харизматичното му присъствие не само на сцената, но и сред своите съграждани, го превръщат в една от емблемите на Любимец.

   До края на живота си той продължава да живее с мисълта за настоящето и бъдещето на родния си град и дава всичко от себе си за неговия културен възход. Незабравима ще остане помощта му за родното читалище, за местния театър и читалищните самодейци. На сцената на читалище „Братолюбие” - там, откъдето тръгва неговия път към големия български театър, той влага труда си и опита си и поставя като режисьор пиесите „Калин орелът”, „Женско царство”, и Криворазбраната цивилизация”, за които любимчани винаги ще си спомнят. В знак на благодарност и респект към неговото дело, през 2015 година читалищното ръководство преименува театралната студия на негово име.

   Целият професионален път на Стойчо Мазгалов е посветен на театъра и киното и там той постига забележителни успехи. Публиката му се отблагодарява с бурни аплодисменти, възхищение и любов. Той е едновременно директор, режисьор, актьор и педагог, но преди всичко остана достоен и принципен човек. Печелеше сърцата на всички със своята скромност и смиреност, не делеше хората и обичаше да общува с тях. Затова, в паметта на любимчани Стойчо Мазгалов ще остане като личност, която до последния си дъх обичаше своя роден край и работеше за неговото развитие.

Стойчо Мазгалов е роден на 02.05. 1930 година в Любимец. Почина на 76 годишна възраст.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!