Митични, вдъхновяващи, възвишени – през последните осем години Глухите камъни не престават да разкриват своята история и да разказват за себе си. Така е и тази година. От средата на м. юли екип от археолози, водени от доц. д-р Георги Нехризов, работят на скалния комплекс „Глухите камъни“. В ежедневната си работа те откриват интересни находки с голяма историческа и археологическа стойност. 

Тази година екипът насочи работата си в секторите, в които най-добре са съхранени следите от тракийско присъствие. В Централния сектор, на площ от около 50 кв. м, те проучиха културен пласт от ранната желязна епоха. До този момент археолозите разкриха четири нови ритуални огнища, разположени направо на терена, без следи от постройки около тях. В този участък са документирани вече над 20 такива огнища, служили за провеждане на обреди с огън.

В процес на проследяване са няколко интересни ситуации – голям съд е положен с дъното нагоре, под него е поставен по-малък, около който са намерени няколко животински кости. В съда са открити прешлен за вретено и печат за украса на керамика. В близост, специалистите разкриха  керамичен съд, върху който е поставен друг. Прави впечатление открития в тази зона железен нож, със запазена дръжка, изработена от кост. Най-интересна обаче се оказа колективната находка от над 120 миниатюрни керамични предмети с култово предназначение. Находката е открита в две разположени близо една до друга групи. Вероятно предметите са били поставени в две торбички от плат или кожа. Тя съдържа антропоморфни и зооморфни фигурки, различни по форма съдчета и пръстени. Тези предмети са изработени твърде схематично и небрежно, но човешките статуетки са с ясно отбелязани полови белези.

Трудни за определяне са животинските фигури – може да се предположи, че сред тях има коне, кучета, говеда, змии. Една от тях изобразява рогато животно (бик), на гърба на което е поставено седло. Освен тези от колективната находка са открити още десетина антропоморфни и зооморфни фигурки, както и няколко прешлени за вретено, костени шила, печати за украса и други дребни находки.

Както всяка година археолозите откриват огромно количество керамични фрагменти от богато украсени тракийски съдове.

В северния сектор продължава проучването на открития през миналата година средновековен некропол. Досега са разкрити и документирани седем гроба. Погребенията са извършени по християнски обред, скелетите са ориентирани в посока изток – запад и са със скръстени на гърдите ръце. В областта на кръста на един от тях бе открита желязна тока с бронзови апликации и бронзова украса за колан. Средновековните гробове са вкопани в пласт от ранната желязна епоха. По тази причина, около тях се откриват фрагменти от тракийска керамика.

След преместването на скелетите, ще продължи проучването на структурите от по-ранния период. В друг участък от този сектор се проучват разположени на голяма площ деструкции от жилище от прехода между двете фази на желязната епоха.

От 08 август археологът Дойчин Грозданов започна разкопки на църква №1. Плановете са през този сезон напълно да завърши проучването на църквата и да се подготви проект за нейната консервация и експониране.

От тази година Община Любимец предостави за ползване новоизградената археологическа база в с. Малко градище. Базата е създадена в резултат на успешно реализирания трансграничен проект „Гласът на скалата“ и е една от най-модерните и добре оборудвани за такива цели. Освен със спални помещения за 14 човека, кухня и столова, базата разполага с конферентна, заседателна и изложбена зала, работни кабинети, две ателиета за обработка на керамика и реставрация на находки, складове за експонати и инструменти. Благодарение на подкрепата на ръководния екип на общината, базата е снабдена с всичко необходимо и осигурява условия за пълноценна работа на археолозите.

Детайли

Създадена на 10 Август 2016

Посещения: 1972

Детайли

Създадена на 05 Август 2016

Посещения: 4373

На 18 юли, служителите от Звено за „Охрана и обществен ред“ към Общинска администрация Любимец отново установиха нарушение на Наредба № 16 за управление на отпадъците на територията на общината. Лицето М.Г. М. е изхвърляло  строителни отпадъци по пътя Любимец-Белица. Нарушителят е поредният в рамките на един месец. Недобросъвестният жител на Любимец получи глоба в размер на 100 лв., която е най-малкият размер, определен в  чл. 36, ал. 1, т.1 от наредбата. При повторно нарушение нормативният документ предвижда глобата да бъде в двоен размер.   

До този момент служителите са наложили санкции – парични глоби на трима жители на общината, които изхвърлят битови отпадъции оборска тор на неразрешените за целта места.

От 1 юли до сега общината почисти всички нерегламентирани сметища, образували се на входовете и изходите на града, Втори и Трети стопански двор, в района на бивша Пясъчна кариера и др.

Общинска администрация за пореден път призовава жителите на общината да спазват разпоредбите и да изхвърлят отпадъци на разрешените места, а именно – строителни отпадъци и земни маси – в местността „Кариера - Чакъл“ (Глините) в землището на с. Г. Добрево.  

Детайли

Създадена на 26 Юли 2016

Посещения: 2474

Истински празник на народното песенно и танцово изкуство се състоя в с. Лозен, община Любимец. Повече от 1 200 участника от професионални и любителски фолклорни състави, индивидуални изпълнители, оркестри, народни хорове и ансамбли от цялата страна взеха участие в Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд". Фестивалът се проведе на 2 и 3 юли 2016 г. на открита сцена, в парка пред НЧ „Просвета – 1925“ в селото. От сутрин до вечер, жители и гости имаха възможност да се насладят на красотата на народната музика от различни фолклорни области на страната.

Официален гост на културното събитие бе Христо Христозов – Секретар на общината, който присъства и в двата дни на музикално-артистичната програма. Фолклорната надпревара се  провежда за седма поредна година, под патронажа на Министерството на културата, с организатори местното читалище и Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Основен медиен партньор на фестивала е Българското национално радио. 

Община Любимец осигури професионално озвучаване, сцената на изпълнителите и места за публиката.

Фестивалът бе с конкурсен характер, затова всички участници се стремяха да покажат най-доброто от репертоарите си пред компетентното жури в състав: Председател: проф. д-р Светла Калудова – Станилова – Декан на факултета по Музикален фолклор и хореография към Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив, Розалина Гогова – етнограф и Почетен председател, както и членове: доц. д-р Валентина Ганева – Райчева – фолклорист, представител на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, Иван Иванов – хореограф на Представителен ансамбъл за народни песни и танци „Китна Тракия“ гр. Хасково и Йордан Терзиев – хореограф на ТС „Жарава“ с. Първенец (Пловдив).

След приключване на изявите на всички участници, журито класира най-добрите от тях в отделните категории: Автентичен фолклор, Обработен фолклор, Танцови групи, Пеени хора, Народни обичаи, народни хорове, индивидуални изпълнения. То връчи и няколко специални награди за цялостно представяне, за най-емоционално изпълнение, за съхраняване и съживяване на наследени културни традиции, за високи певчески постижения и др.

Самодейци от НЧ „Братолюбие – 1884“ гр. Любимец също се включиха във фестивала. Групата за автентичен фолклор се класира на трето място и получи Бронзов медал в своята категория.

В категорията Индивидуални изпълнения в Първа възрастова група, Първа награда и Златен медал получи Трифон Георгиев от с. Лозен, общ. Любимец, Втора награда и Сребърен медал се присъди на Виктория Бамбалова, възпитаник на Школата за народно пеене, с ръководител Жеко Ангелов при Народно читалище „Братолюбие-1884“ гр. Любимец, Трета награда и Бронзов медал бе връчен на Теодора Бояджиева, също възпитаник на Школата за народно пеене в Любимец.

При индивидуалните изпълнители във 2-ра възрастова група, Втора награда и Сребърен медал взе Цона Канелова от с. Оряхово, общ. Любимец.

Част от фестивала бе демонстрация на празнични народни носии от различни части на страната – тракийски, добруджански, шопски, от Пиринска Македония и др. По време на представянето, зрителите имаха възможност да се насладят на красотата на различните костюми, да се запознаят в детайли с орнаментиката им, материалите за изработка и по какви поводи са се обличали.

Специална награда за съхраняване и съживяване на наследени културни традиции и Златна статуетка на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, журито присъди на Народно читалище „Просвета-1928“ с. Вълче поле, общ. Любимец.

Специална награда за цялостно представяне на Етнографски музей - Лозен и Златна статуетка се връчи на Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий - 1912“ с. Малко градище, общ. Любимец.

Народно читалище „Просвета-1925” с. Лозен, общ. Любимец получи Специална награда за високи певчески постижения.

За да бъде по-приятен престоят на самодейците и гостите, Кметът на село Лозен - Христо Янъков бе поканил кулинари от Любимец – Гинка Рогачева, Диана Янакиева и Милена Бозалиева, както и членове на НЧ „Просвета -1925“, които предлагаха домашно приготвени гюзлеми и палачинки, скара, топли и студени напитки. Събраните средства ще се използват за обезпечаване на част от разходите по организацията на фестивала.

За изминалите години фестивалът се превърна в емблема за региона и се утвърди на национално ниво. Големият брой участници от цялата страна говори за високото ниво на конкурса, а добрата организация спомага за повишаване на интереса за участие не само на български състави, но и на такива от чужбина.

Снимки от фестивала

Детайли

Създадена на 04 Юли 2016

Посещения: 3234