Над сто човека от Любимец пътуваха на 21 май до църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в гр. Одрин. Поводът за посещението бе отбелязването 145-та годишнина от основаването на църквата и втората година от дарените и осветени 350 килограмова месингова камбана и православен кръст.
Тази година поради служебни ангажименти, Кметът на общината инж. Анастасов не можа да присъства лично на литургията и празничната програма, която се организира в двора на църквата, но за всички дарители и миряни, той осигури безплатен превоз до близката ни съседка. „Начинът да запазим българския дух и вяра, е като уважаваме и присъстваме на места, които олицетворяват нашата история, бит и религия. Надявам се това да се превърне в добра традиция, която ще подкрепям и съдействам за нейното осъществяване. Затова винаги ще осигурявам възможност на християните да отидат и се поклонят пред светците Св. Равноапостоли Константин и Елена, както и да подкрепят българската общност в близката ни съседка.“ – каза г-н Анастасов.Над сто човека от Любимец пътуваха на 21 май до църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в гр. Одрин. Поводът за посещението бе отбелязването 145-та годишнина от основаването на църквата и втората година от дарените и осветени 350 килограмова месингова камбана и православен кръст.
Инициативата за дарение на камбана и православен кръст бе на Националния съвет на Отечествения съюз и бе по повод 100 години от Балканката война, 70 години от основаването на Отечествения съюз и 5 години от пълната реставрация на църквата.
Историческа справка за църквата:
Църквата „Св.Св. Константин и Елена“ се издига в квартал „Каришхане“, в югозападната част на гр. Одрин. Построена е през 1869 година, със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков от с. Булгаркьой. Първата копка е направена на 3.03.1869 г. и след 6 месеца, на 25 септември същата година, е завършен.
От 17 православни църкви в миналото, днес в Одрин са запазени само две – Митрополитската „Св.Св. Константин и Елена“ и „Св.вмч. Георги“, която е разположена в квартал „Кайък“, в североизточната част на града.
След Балканската война 1912-1913 г., заедно с масово изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, се стопява и броя на православните храмове. Църквата „Св.Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и започва постепенно да се руши, а в края на 80-те години на миналия век, е опожарена и разграбена. В този си вид, според турското законодателство, тя можеше да загуби статута си на религиозен имот.
Със съдействието на Дирекция „Вероизповедания“ на МС, през 2008 г. започна реставрация на църквата и само за шест месеца по стари снимки и документи църквата беше възстановена в автентичния й вид.
На 14.09.2008 г., Кръстовден, с тържествена Света литургия Русенският Митрополит Неофит – Днешния Патриарх на България, в присъствието на Министър- председателя на Република България и Министърът на културата на Р Турция, освети обновения храм.
В церемонията по откриването под светия престол в олтара е вграден паметен документ за възстановяването е освещаването на църквата. На новия иконостас, дарение от Министерството на културата, са изографисани 69 икони, възстановени по снимки от 30-те години на миналия век от великотърновски художнички. Запазена е и оригиналната каменна плоча от 1869 година, която е вградена в западната фасада над входа.
Любопитен надпис, свидетелство за минаването на руските войски през Одрин в 1878 г. е посветен на руските войски е поставен над източната врата на църквата:
„За братското воспоминание
Отъ
Русси-те на Българи-те
На Септемврий 1878“
Днес пет камбани тържествено звънят по време на големите християнски празници. Те са дарение от Старозагорското тракийско дружество, Тракийското дружество „Одринска епопея“, семейство Далакови, Народният певец Илия Луков и най-голямата, тежаща 350 кг камбана е дарена от Отечествения съюз, като за нея са събрани средства от цялата страна.
В тези средства са и даренията на 35 любимчани, които вградиха имената си в историята на църквата. Камбаната беше дар и в памет на всички българи, дали живота си за свободата на родината“
Из книгата „Св. Св. Константин и Елена“ на доц. Христо Христов – преподавател в ТУ в гр. Одрин и отговорник на църквата