И тази година настоящи и бивши граничари и гражданска общественост не забравиха една от най-почитаните дати в българската гранична история – 31 март. На този ден, преди 61 години, на българо-гръцката граница, при връх Сарабурун, в близост до с. Вълче поле, се разразява едно от най-големите въоръжени стълкновения между диверсионно-разузнавателна група и група от нарушители, дръзнала да премине нелегално българската граница. Отстоявайки безпрекословно идеалите на държавата и изпълнявайки служебния си дълг, три млади войничета - Стоил Косовски, Асен Илиев и Георги Стоименов отдават живота си в името на Родината.
В тяхна памет, вече 61 години, община Любимец и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва организират възпоменателно тържество, което бе уважено от началници на гранични полицейски управления, редови и бивши служители, Дружество „Щит и меч” гр. Ивайловград, жители и гости на селото. Традиционно присъстваха и граничари от интернет – форума „Граничарите на България”, обединени под девиза „Нито крачка назад – зад нас е България!”.
Като член на форума, на възпоменанието присъства и внучката на Георги Стоименов - Полина Атанасова. Нейният баща е бил само на три месеца, когато дядо й загива без да види сина си. Видимо развълнувано и със сълзи на очи, младото момиче стоеше безмълвно пред гранитния паметник на дядо си.
След кратките встъпителни думи, кметът на община Любимец Анастас Анастасов, който е и подполковник от резерва, изнесе слово по повод годишнината от събитието.
След него, кметът на селото Георги Янакиев, приветства всички присъстващи с „Добре дошли” и в знак на преклонение пред героите, проследи трагичното събитие през 1952 г.
Председателя на ОбС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва Атанас Атанасов също поздрави присъстващите и разказа какво е да си граничар, да пазиш държавната граница и да служиш на родината.
След официалното церемония всички паднаха на колене и с едноминутно мълчание почетоха паметта на Илиев, Стоименов и Косовски. Всеки един от присъстващите положи цветя пред паметника, построен в тяхна чест през 1982 г. в центъра на Вълче поле и отдаде заслужена почит на трите млади момчета, станали символ на героизъм. 
Това, което развълнува голяма част от присъстващите, бе присъствието на възпоменателното тържество на 4-годишния Кирил. Облечен с фланелка на форума с надпис „Нито крачка на назад, зад нас е България” и с цвете в ръка, момчето, водено от своя баща, положи цвете пред паметника на граничарите. Тази проява на хуманизъм, на тачене на българската история и най-важното – отдаване на почит към българските войници, служили на граничната бразда и отдали живота си за защита на държавната граница показва, че българските традиции и дух са непреходни и ще се съхраняват и почитат и от идните поколения.